прекла́ням

Навеждам.

Прекланям глава.
Прекланям глава

Смирявам се, покорявам се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прекланям прекланяме
второ лице прекланяш прекланяте
трето лице прекланя прекланят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прекланях прекланяхме
второ лице прекланя прекланяхте
трето лице прекланя прекланяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прекланях прекланяхме
второ лице прекланяше прекланяхте
трето лице прекланяше прекланяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прекланяй прекланяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекланял прекланяла прекланяло прекланяли
членувана прекланялия прекланялата прекланялото прекланялите
с пълен член прекланялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекланял прекланяла прекланяло прекланяли
членувана прекланялия прекланялата прекланялото прекланялите
с пълен член прекланялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекланян прекланяна прекланяно прекланяни
членувана прекланяния прекланяната прекланяното прекланяните
с пълен член прекланяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекланящ прекланяща прекланящо прекланящи
членувана прекланящия прекланящата прекланящото прекланящите
с пълен член прекланящият — — —
Деепричастие
прекланяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прек-ла-ням
  • форми прекланяш, несв. и преклоня, св.
Източник
прекланям се

Изразявам почит, смирение, покорство.

  • възвратен глагол
  • форми преклоня се