преизка́звам

(какво) Възпроизвеждам чуждо изказване/чужда реч.

преизказване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице преизказвам преизказваме
второ лице преизказваш преизказвате
трето лице преизказва преизказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице преизказвах преизказвахме
второ лице преизказва преизказвахте
трето лице преизказва преизказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице преизказвах преизказвахме
второ лице преизказваше преизказвахте
трето лице преизказваше преизказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
преизказвай преизказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преизказвал преизказвала преизказвало преизказвали
членувана преизказвалия преизказвалата преизказвалото преизказвалите
с пълен член преизказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преизказвал преизказвала преизказвало преизказвали
членувана преизказвалия преизказвалата преизказвалото преизказвалите
с пълен член преизказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преизказван преизказвана преизказвано преизказвани
членувана преизказвания преизказваната преизказваното преизказваните
с пълен член преизказваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преизказващ преизказваща преизказващо преизказващи
членувана преизказващия преизказващата преизказващото преизказващите
с пълен член преизказващият — — —
Деепричастие
преизказвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пре-из-каз-вам
  • форми преизказваш, несв. и преизкажа, св.
Източник