пре́воз

Превозване, транспорт.

прѣвозъ старобългарски пре́воз

ст.-бълг. прѣвозъ (Номоканон 13 в.). От представка *per- + *vozъ, виж возя. Заета в алб. prevëzë „проход“, откъдето е гръцкото МИ Πρέβεζα.

превозен — прилагателно име Превозно средство.
единствено число множествено число
нечленувана превоз превози
членувана превоза превозите
с пълен член превозът —
бройна форма превоза
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пре-воз
  • форми само ед.
Източници