пращя́

1. Издавам особен остър шум.

Огънят пращи.

2. (преносно, разговорно) Препълнен съм, пълен съм.

Къщата пращи от хора.
Хладилникът пращи от ядене.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пращя пращим
второ лице пращиш пращите
трето лице пращи пращят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пращях пращяхме
второ лице пращя пращяхте
трето лице пращя пращяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пращях пращяхме
второ лице пращеше пращяхте
трето лице пращеше пращяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пращи пращете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пращял пращяла пращяло пращели
членувана пращелия пращялата пращялото пращелите
с пълен член пращелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пращял пращяла пращяло пращели
членувана пращялия пращялата пращялото пращелите
с пълен член пращялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пращящ пращяща пращящо пращящи
членувана пращящия пращящата пращящото пращящите
с пълен член пращящият — — —
Деепричастие
пращейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пра-щя
  • форми пращи́ш, мин. св. пращя́х, мин. прич. пращя́л, несв.
Източник