практи́к

Човек, който е добил знания, умения от практиката, а не на теория.

единствено число множествено число
нечленувана практик практици
членувана практика практиците
с пълен член практикът —
бройна форма практика
звателна форма практико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне прак-тик
  • форми мн. практи́ци
Източник