Източник
-
пощели́в -
(разговорно) На когото, като види някой да яде нещо, му се пощява.
пощеливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | пощелив | пощелива | пощеливо | пощеливи |
| членувана | пощеливия | пощеливата | пощеливото | пощеливите |
| с пълен член | пощеливият | — | — | — |