по́хот

Силно сексуално желание, влечение; сластолюбие, сладострастие.

Обхванат от похот.

похотъ старобългарски по́хот

старобълг. похотъ (Златоструй, 11 в.) - производна на старобълг. хотѣти „искам“.

единствено число множествено число
нечленувана похот похоти
членувана похотта похотите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне по-хот
  • форми похотта́, само ед.
Източници