потая́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице потая потаим
второ лице потаиш потаите
трето лице потаи потаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице потаих потаихме
второ лице потаи потаихте
трето лице потаи потаиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице потаях потаяхме
второ лице потаеше потаяхте
трето лице потаеше потаяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
потай потайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана потаил потаила потаило потаили
членувана потаилия потаилата потаилото потаилите
с пълен член потаилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана потаял потаяла потаяло потаели
членувана потаялия потаялата потаялото потаелите
с пълен член потаялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана потаен потаена потаено потаени
членувана потаения потаената потаеното потаените
с пълен член потаеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне по-тая
  • форми потаи́ш, мин. св. потаи́х, мин. прич. потаи́л, св.
Източник