Източник
-
посла́ник -
1. Човек, който представлява своята страна в чужда.
-
2. Пратеник, емисар.
Посланик за мир.
посланически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | посланик | посланици |
| членувана | посланика | посланиците |
| с пълен член | посланикът | — |
| бройна форма | посланика |
|---|---|
| звателна форма | посланико |