поро́й

1. Силен, буен поток след дъжд.

2. (само единствено число) Силен дъжд.

сложна дума = *po-rojь, където *rojь със значение „поток, течение“ е свързана с чеш. zdroj, пол. zdrój „извор“ (с представка из- ~ *jьz-rojь), срв. староинд. rayah „течение, бяг“, от ИЕ корен *roi-/*rei-, от който е и река. Думата е застъпена в много български диалекти (Плевенско, Асеновградско, Пещерско, Пиринско, Софийско). Това че се среща само в бълг. порой и сръб. диал. поро, не означава, че е заемка от алб. përroi, членувана форма на përrua „поток“, което е заето в рум. părău „поток“, както тенденциозно твърди БЕР. Напротив, наличието на чеш. и пол. успоредици говори за праслав. древност на словообразувателния модел.

единствено число множествено число
нечленувана порой порои
членувана пороя пороите
с пълен член пороят —
бройна форма пороя
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне по-рой
  • форми поро́ят, поро́я, мн. поро́и, (два) поро́я
Източници