-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
поро́й -
1. Силен, буен поток след дъжд.
-
2. (само единствено число) Силен дъжд.
сложна дума = *po-rojь, където *rojь със значение „поток, течение“ е свързана с чеш. zdroj, пол. zdrój „извор“ (с представка из- ~ *jьz-rojь), срв. староинд. rayah „течение, бяг“, от ИЕ корен *roi-/*rei-, от който е и река. Думата е застъпена в много български диалекти (Плевенско, Асеновградско, Пещерско, Пиринско, Софийско). Това че се среща само в бълг. порой и сръб. диал. поро, не означава, че е заемка от алб. përroi, членувана форма на përrua „поток“, което е заето в рум. părău „поток“, както тенденциозно твърди БЕР. Напротив, наличието на чеш. и пол. успоредици говори за праслав. древност на словообразувателния модел.
- проливен дъжд
- дъжд из ведро
- наводнение
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | порой | порои |
| членувана | пороя | пороите |
| с пълен член | пороят | — |
| бройна форма | пороя |
|---|