пора́зник

(разговорно) Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.

единствено число множествено число
нечленувана поразник поразници
членувана поразника поразниците
с пълен член поразникът —
бройна форма поразника
звателна форма поразнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне по-раз-ник
  • форми мн. пора́зници
Източник