Източник
-
пора́зник -
(разговорно) Човек, който прави поразии, пакости, бели; пакостник, злосторник.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | поразник | поразници |
| членувана | поразника | поразниците |
| с пълен член | поразникът | — |
| бройна форма | поразника |
|---|---|
| звателна форма | поразнико |