пор

1. Дребен хищник с неприятна миризма.

2. (преносно, жаргонно) Нечистоплътен човек.

Неясна. Срв. ст.-бълг. дъхорь „пор“ (Григ. Наз., ХIV в.), диал. торче, сърбохърв. твор, ст.-чеш. dchoř „пор“ от общослав. *dъxorь „пор“, заето в латв. dukurs, фин. tuhkuri, ест. tuhkur „пор“. Първоначално означава „миризливко“, свързана с дъх, дъхна. Началното *p е възникнало вероятно под влияние на тюркското название на язовеца: ст.-тюрк. borsmuk/borsuk, тур. porsuk, чуваш. порăш и др.

единствено число множествено число
нечленувана пор порове
членувана пора поровете
с пълен член порът —
бройна форма пора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пор
  • форми по́рът, по́ра, мн. по́рове, (два) по́ра
Източници