Търси дума:
Търси
по́ник
Кълн.
съществително име, мъжки род
пренасяне
по-ник
форми
мн. по́ници, (два) по́ника
Източник
Читанка
Вижте също
Речник на българския език на БАН
поник
Официален правописен речник
поник