1.

по́лица

(специално) Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.

единствено число множествено число
нечленувана полица полици
членувана полицата полиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне по-ли-ца
  • форми мн. по́лици
Източник

2.

поли́ца

Прикрепена към стената или към рамка плоска хоризонтална дъска за поставяне на различни предмети; рафт.

Хлябът е на полицата.

*polica праславянски поли́ца

единствено число множествено число
нечленувана полица полици
членувана полицата полиците
  • съществително име, женски род
  • форми мн. поли́ци
Източници