Източник
-
по́лица -
(специално) Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | полица | полици |
| членувана | полицата | полиците |
1.
(специално) Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | полица | полици |
| членувана | полицата | полиците |
2.
Прикрепена към стената или към рамка плоска хоризонтална дъска за поставяне на различни предмети; рафт.
Хлябът е на полицата.