позова́вам

(кого/какво) Викам, зова някого кратко.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице позовавам позоваваме
второ лице позоваваш позовавате
трето лице позовава позовават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице позовавах позовавахме
второ лице позовава позовавахте
трето лице позовава позоваваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице позовавах позовавахме
второ лице позоваваше позовавахте
трето лице позоваваше позоваваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
позовавай позовавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позовавал позовавала позовавало позовавали
членувана позовавалия позовавалата позовавалото позовавалите
с пълен член позовавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позовавал позовавала позовавало позовавали
членувана позовавалия позовавалата позовавалото позовавалите
с пълен член позовавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позоваващ позоваваща позоваващо позоваващи
членувана позоваващия позоваващата позоваващото позоваващите
с пълен член позоваващият — — —
Деепричастие
позовавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-зо-ва-вам
  • форми позова́ваш, несв. и позова́, св.;
Източник
позовавам се

(на какво/на кого) Опирам се, аргументирам се, отпращам към.

Позовавам се на закона.
  • възвратен глагол
  • форми позова се