подви́жник

1. (специално) В църквата — човек, който води аскетичен живот.

2. (преносно) Самоотвержен човек.

единствено число множествено число
нечленувана подвижник подвижници
членувана подвижника подвижниците
с пълен член подвижникът —
бройна форма подвижника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне под-виж-ник
  • форми мн. подви́жници
Източник