погъ́рчвам

1. (кого) Правя насила грък.

2. (какво) Придавам гръцки характер и особености.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице погърчвам погърчваме
второ лице погърчваш погърчвате
трето лице погърчва погърчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице погърчвах погърчвахме
второ лице погърчва погърчвахте
трето лице погърчва погърчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице погърчвах погърчвахме
второ лице погърчваше погърчвахте
трето лице погърчваше погърчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
погърчвай погърчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погърчвал погърчвала погърчвало погърчвали
членувана погърчвалия погърчвалата погърчвалото погърчвалите
с пълен член погърчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погърчвал погърчвала погърчвало погърчвали
членувана погърчвалия погърчвалата погърчвалото погърчвалите
с пълен член погърчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погърчван погърчвана погърчвано погърчвани
членувана погърчвания погърчваната погърчваното погърчваните
с пълен член погърчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погърчващ погърчваща погърчващо погърчващи
членувана погърчващия погърчващата погърчващото погърчващите
с пълен член погърчващият — — —
Деепричастие
погърчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-гър-ч-вам
  • форми погъ́рчваш, несв. и погъ́рча, св.
Източник
погърчвам се

Възприемам съзнание и държание на грък.

  • възвратен глагол
  • форми погърча се