по́гна

погънати старобългарски по́гна

старобълг. погънати, поженѫ διώκειν, καταδιώκειν „подгоня, подкарвам“ (Супр., Апостол 13 в., Ант. панд. 14 в.). Формата погна не наследява старобълг. форма за 1 л. ед. ч. поженѫ, а е обобщена по аналогия с инф. основа погъна-, която се среща в прич. погъналъ. Виж гоня.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице погна погнем
второ лице погнеш погнете
трето лице погне погнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице погнах погнахме
второ лице погна погнахте
трето лице погна погнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице погнех погнехме
второ лице погнеше погнехте
трето лице погнеше погнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
погни погнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погнал погнала погнало погнали
членувана погналия погналата погналото погналите
с пълен член погналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погнел погнела погнело погнели
членувана погнелия погнелата погнелото погнелите
с пълен член погнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана погнат погната погнато погнати
членувана погнатия погнатата погнатото погнатите
с пълен член погнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне пог-на
  • форми по́гнеш, мин. св. по́гнах, мин. прич. по́гнал, св.
Източници