побългаря́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице побългаря побългарим
второ лице побългариш побългарите
трето лице побългари побългарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице побългарих побългарихме
второ лице побългари побългарихте
трето лице побългари побългариха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице побългарях побългаряхме
второ лице побългареше побългаряхте
трето лице побългареше побългаряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
побългари побългарете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана побългарил побългарила побългарило побългарили
членувана побългарилия побългарилата побългарилото побългарилите
с пълен член побългарилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана побългарял побългаряла побългаряло побългарели
членувана побългарялия побългарялата побългарялото побългарелите
с пълен член побългарялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана побългарен побългарена побългарено побългарени
членувана побългарения побългарената побългареното побългарените
с пълен член побългареният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне по-бъл-га-ря
  • форми побългари́ш, мин. св. побългари́х, мин. прич. побългари́л, св.
Източник