плю́нча

(какво) Намокрям с плюнка.

Плюнча пръста си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице плюнча плюнчим
второ лице плюнчиш плюнчите
трето лице плюнчи плюнчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице плюнчих плюнчихме
второ лице плюнчи плюнчихте
трето лице плюнчи плюнчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице плюнчех плюнчехме
второ лице плюнчеше плюнчехте
трето лице плюнчеше плюнчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
плюнчи плюнчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плюнчил плюнчила плюнчило плюнчили
членувана плюнчилия плюнчилата плюнчилото плюнчилите
с пълен член плюнчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плюнчел плюнчела плюнчело плюнчели
членувана плюнчелия плюнчелата плюнчелото плюнчелите
с пълен член плюнчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плюнчен плюнчена плюнчено плюнчени
членувана плюнчения плюнчената плюнченото плюнчените
с пълен член плюнченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана плюнчещ плюнчеща плюнчещо плюнчещи
членувана плюнчещия плюнчещата плюнчещото плюнчещите
с пълен член плюнчещият — — —
Деепричастие
плюнчейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне плюн-ча
  • форми плю́нчиш, мин. св. плю́нчих, мин. прич. плю́нчил, несв.
Източник