плен

1. Състояние на зависимост, на робство поради попадане при неприятеля.

По време на войната попада в плен.

2. (преносно) Състояние на зависимост, покорство от нещо.

В плен съм на нейната красота.

плѣнъ старобългарски плен

ст.-бълг. плѣнъ λάφυρον „плен, плячка, разграбване“ (Супр.), плѣнити αἰχμαλωτεύειν „пленявам“ (Супр.), диал. плян (Пирдопско), пле̑н (Чепеларе). Сродни форми: сърбохърв. пле̑н, пли̏jен „плячка“, словен. рlе̑n „плячка, грабеж“, чеш. рlеn „печалба, изгода, реколта, плячка“, слов. рlеn „плячка, грабеж“, пол. рlоn „жътва, реколта“, ст.-рус. полонъ, рус. полóн, укр., белор. полóн „плен“. Праслав. *реlnъ, сродно с лит. реl̃nаs „заслуга, заплата“, реlnаũ, pelnýti „заслужавам“, латв. peļņa „заслуга, печалба“, ст.-инд. раṇаs м.р. „обещана награда“, páṇatē „той изкупува, закупува“, ст.-гр. πωλέω „купувам“. Старобългарска книжовна заемка в рус. плен.

Държа в плен

Подчинявам, във властта ми е.

единствено число множествено число
нечленувана плен пленове
членувана плена пленовете
с пълен член пленът —
бройна форма плена
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне плен
  • форми пле́нът, пле́на, само ед.
Източници