-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
плен -
1. Състояние на зависимост, на робство поради попадане при неприятеля.
По време на войната попада в плен.
-
2. (преносно) Състояние на зависимост, покорство от нещо.
В плен съм на нейната красота.
плѣнъ старобългарски плен
ст.-бълг. плѣнъ λάφυρον „плен, плячка, разграбване“ (Супр.), плѣнити αἰχμαλωτεύειν „пленявам“ (Супр.), диал. плян (Пирдопско), пле̑н (Чепеларе). Сродни форми: сърбохърв. пле̑н, пли̏jен „плячка“, словен. рlе̑n „плячка, грабеж“, чеш. рlеn „печалба, изгода, реколта, плячка“, слов. рlеn „плячка, грабеж“, пол. рlоn „жътва, реколта“, ст.-рус. полонъ, рус. полóн, укр., белор. полóн „плен“. Праслав. *реlnъ, сродно с лит. реl̃nаs „заслуга, заплата“, реlnаũ, pelnýti „заслужавам“, латв. peļņa „заслуга, печалба“, ст.-инд. раṇаs м.р. „обещана награда“, páṇatē „той изкупува, закупува“, ст.-гр. πωλέω „купувам“. Старобългарска книжовна заемка в рус. плен.
Подчинявам, във властта ми е.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | плен | пленове |
| членувана | плена | пленовете |
| с пълен член | пленът | — |
| бройна форма | плена |
|---|