пле́менник

Син на брат или сестра.

Сестра ми има две деца, които са мои племенници.

племянник руски пле́менник

От руски племянник. Равно на племенен -ник. Утвърдила се е като единствената дума за сестрин/братов син в съвременния български език, като родно образувалите се братанец/братеник и сестриник (и останалите ѝ синоними) са изместени, за да се намалят многобройните думи за роднини в българските говори поради стремежа за единна норма.

единствено число множествено число
нечленувана племенник племенници
членувана племенника племенниците
с пълен член племенникът —
бройна форма племенника
звателна форма племеннико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пле-мен-ник
  • форми мн. пле́менници
Източници