пла́нов

1. Който се извършва по предварителен план.

Планова операция.

2. Който е свързан с разработване на план.

Планова комисия.
плановост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана планов планова планово планови
членувана плановия плановата плановото плановите
с пълен член плановият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне пла-нов
  • форми пла́нова, пла́ново, мн. пла́нови
Източник