пиру́вам

Участвам в пир; гуляя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пирувам пируваме
второ лице пируваш пирувате
трето лице пирува пируват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пирувах пирувахме
второ лице пирува пирувахте
трето лице пирува пируваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пирувах пирувахме
второ лице пируваше пирувахте
трето лице пируваше пируваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пирувай пирувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пирувал пирувала пирувало пирували
членувана пирувалия пирувалата пирувалото пирувалите
с пълен член пирувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пирувал пирувала пирувало пирували
членувана пирувалия пирувалата пирувалото пирувалите
с пълен член пирувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пируващ пируваща пируващо пируващи
членувана пируващия пируващата пируващото пируващите
с пълен член пируващият — — —
Деепричастие
пирувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пи-ру-вам
  • форми пиру́ваш, несв.
Източник