пир

Голямо тържествено и/или обилно угощение.

пиръ старобългарски пир

стбълг. пиръ ἄριστον „гощавка“ (Супр.), сърбохърв. пи̑р „гощавка след венчаване; сватба; празник на светеца, покровител на еснафа“, словен. pȋr „гощавка, свадба“, рус. пир. Обикновено се смята за производна на пия, но предвид ограниченото разпространение в южнослав. езици не е изключена възможността да бъде заета от балкано-романски *fīra (срв. латински fēriae „празник“ > итал. fiera, сард. fera, прованс. fiera, feira, фр. foire, исп. feria „панаир“, порт. feira , ствнем. fîra, firra, срвнем. vîre, хол. vier, фриз. fîra, нем. Feier „празник“). В семант. отношение срв. тържество, което е производна на търг. Не е задължително *pirъ да принадлежи към склонитбен тип на u-основи, тъй като глаголът пирувам може да е образуван по модела на купувам.

единствено число множествено число
нечленувана пир пирове
членувана пира пировете
с пълен член пирът —
бройна форма пира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пир
  • форми пи́рът, пи́ра, мн. пи́рове, (два) пи́ра
Източници