пипе́р

1. Зеленчуково растение с кух месест плод.

Полях лехата с пипера.

2. Подправка за ястие с червеникав цвят, получена при смилането на изсушени червени пиперки.

пьпьрь старобългарски пипе́р

Старобълг. пьпьрь < гр. πέπερι.

Чер/черен пипер

Подправка — изсушен плод на тропическо растение.

Чукам пипер на главата

Укорявам непрекъснато, натяквам.

единствено число множествено число
нечленувана пипер пипери
членувана пипера пиперите
с пълен член пиперът —
бройна форма пипера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пи-пер
  • форми само ед.
Източници