Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Зеленчуково растение с кух месест плод.
Полях лехата с пипера.
2. Подправка за ястие с червеникав цвят, получена при смилането на изсушени червени пиперки.
пьпьрь старобългарски пипе́р
Старобълг. пьпьрь < гр. πέπερι.
Подправка — изсушен плод на тропическо растение.
Укорявам непрекъснато, натяквам.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пипер | пипери |
| членувана | пипера | пиперите |
| с пълен член | пиперът | — |
| бройна форма | пипера |
|---|