1.

пеш

Със собствените си крака, а не с превозно средство.

Близо е, ще отидем пеш дотам.

*pěšь праславянски пѣшь през старобългарски пеш

  • наречие
  • пренасяне пеш
  • форми и пеша́ нареч.
Източници

2.

пеш

(разговорно) Долен край на връхна дреха.

پش (peş) османски турски „гръб“ пеш

Османската дума е от персийски.

Държа се за пеша на някого

(разговорно) Следвам неотлъчно някого и постъпвам като него.

  • съществително име, мъжки род
  • форми пе́шът, пе́ша, мн. пе́шове, (два) пе́ша
Източници