петли́ца

Значка, която се пришива към яката на униформена дреха.

петля старобългарски петли́ца

От старобълг. петля, стара заемка от герм. езици - старогерм. *fetil-, староисл. fetill, ст.в.нем. feʒʒil „окови“, нем. fassen „хващам“.

единствено число множествено число
нечленувана петлица петлици
членувана петлицата петлиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пет-ли-ца
  • форми мн. петли́ци
Източници