пе́сен

1. Словесна творба, която се пее.

Български народни песни.

2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици.

Песента на славея.
Песента на щурците.

3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения.

4. Епическо произведение с героичен характер.

Песен за Роланд.

5. Малка музикална творба.

Вечната/старата/същата песен

(пренебрежително) Нещо познато, което пак се повтаря.

Запявам друга песен

Променям поведението и думите си, държа се различно.

Изпях си песента

Изживял съм вече живота си.

Изпях си песента

Негоден съм вече за употреба.

Изпях си песента

Нямам вече влияние, власт.

Лебедова песен

Предсмъртна творба, последна изява.

песенен — прилагателно име Песенно творчество.
единствено число множествено число
нечленувана песен песни
членувана песента песните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пе-сен
  • форми песента́, мн. пе́сни
Източник