перче́м

По-дълъг кичур коса, спускащ се над челото, който обикновено се сресва назад.

Диал. форми: перче (Бр. Миладинови), перчам (Самоковско), пирчан (Силистренско), перчим „китка дълга коса, която не се покрива от шапката (някогашна ергенска украса)“ (Смолско, Пирдопско), перчин „кичур коси по стригана мъжка глава“ (Галиче, Оряховско), „коса на царевица“ (Тръстеник, Плевенско), „перчем“ (Кюстендилско), перчни „свила на царевица“ (ЮЗ). Тази дума е заета от турски perçem „грива на кон“, диал. „свила на царевица“, от нперс. پرچم [parčam] „къдрица, перчем, гребен, знаме“, от *pari-čama-, от основата на глагола چميدن [čamīdan] „развързвам“. Среща и в останалите балкански езици: сръб. перчин „перчем“, алб. perçe, perçeme „дълга коса“, арум. pertše „дълги коси, които стигат до раменете; грива“, нгр. περτσές „перчем“, румънски perciune „дълга коса зад ушите; перчем“ (БЕР-5: 183-184).

единствено число множествено число
нечленувана перчем перчеми
членувана перчема перчемите
с пълен член перчемът —
бройна форма перчема
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пер-чем
  • форми мн. перче́ми, (два) перче́ма
Източници