пелте́ча

1. (пренебрежително) Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно вълнение или незнание.

2. (преносно) Говоря объркано, несвързано.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пелтеча пелтечим
второ лице пелтечиш пелтечите
трето лице пелтечи пелтечат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пелтечих пелтечихме
второ лице пелтечи пелтечихте
трето лице пелтечи пелтечиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пелтечех пелтечехме
второ лице пелтечеше пелтечехте
трето лице пелтечеше пелтечеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пелтечи пелтечете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пелтечил пелтечила пелтечило пелтечили
членувана пелтечилия пелтечилата пелтечилото пелтечилите
с пълен член пелтечилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пелтечел пелтечела пелтечело пелтечели
членувана пелтечелия пелтечелата пелтечелото пелтечелите
с пълен член пелтечелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пелтечещ пелтечеща пелтечещо пелтечещи
членувана пелтечещия пелтечещата пелтечещото пелтечещите
с пълен член пелтечещият — — —
Деепричастие
пелтечейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пел-те-ча
  • форми пелте́чиш, мин. св. пелте́чих и пелтечи́х, мин. прич. пелте́чил и пелтечи́л, несв.
Източник