пе́йка

Приспособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори; скамейка.

Градинска пейка.

Заета през тур. peyke „пейка“ от нперс. پايگاه [pājgāh] „основа“, двусъставна дума от پا „крак“ и گاه „място“.

единствено число множествено число
нечленувана пейка пейки
членувана пейката пейките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пей-ка
  • форми мн. пе́йки
Източници