пашку́л

Плътна обвивка от нишки, изплитана от копринената буба, преди да се превърне в какавида, която се използва за производство на коприна.

диал. пôшкул (Широка лъка), пъшкул (Г. Раковски, 1859 г.). От *пъштьк-улъ с опростяване штк > шк, срв. старобълг. пъштька ψηφίς „камъче, чакъл“ (Григ. Наз. ХІ в.), старорус. почекъ = золотникъ „малка монета“, словен. pečka, peček „костилка“, рус. почка „цветна пъпка“, укр. почки „тиквени семки“, от праслав. *pъtjь-ka „нещо надуто“, сродни с лит. pusti, puntu „надувам (се)“, puta „пяна“, putlus, puklus, putnus „кръгъл, надут, набухнал (за тесто)“, putmuo „подутина“, от звукоподражателна основа *pu- „надувам“.

единствено число множествено число
нечленувана пашкул пашкули
членувана пашкула пашкулите
с пълен член пашкулът —
бройна форма пашкула
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне паш-кул
  • форми мн. пашку́ли, (два) пашку́ла
Източници