па́тя

Преживявам нещастия, страдам, тегля.

Той много е патил.

патити старобългарски па́тя

старобълг. патити (ХV в.). От балк.-лат. patio „търпя, страдам“, срв. лат. passio „страдание“, ит. patire, фр. patir, рум. păţi, păţesc. Заета и в гр. παθαίνω, сръб. патити, алб. pësonj „патя“.

Пати ми главата

Изживявам много страдания.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице патя патим
второ лице патиш патите
трето лице пати патят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице патих патихме
второ лице пати патихте
трето лице пати патиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице патех патехме
второ лице патеше патехте
трето лице патеше патеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пати патете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана патил патила патило патили
членувана патилия патилата патилото патилите
с пълен член патилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пател патела патело патели
членувана пателия пателата пателото пателите
с пълен член пателият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана патещ патеща патещо патещи
членувана патещия патещата патещото патещите
с пълен член патещият — — —
Деепричастие
патейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне па-тя
  • форми па́тиш, мин. св. па́тих и пати́х, мин. прич. па́тил и пати́л, несв.
Източници