па́лка

1. Къса пръчка, която се използва от полицията при побой.

2. Къса пръчка.

Диригентска палка.
Палки на барабан.

Заета от рус. палка при старобълг. палица ῥάβδος (Син. пс., Супр.), праслав. *palica, заети от герм. езици - ст.в.нем. pfāl „кол“ или пряко от лат. pālus „кол“ (старо *paglus).

Държа диригентската палка

Ръководя, командвам.

единствено число множествено число
нечленувана палка палки
членувана палката палките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пал-ка
  • форми мн. па́лки
Източници