Източник
-
пакостли́в -
1. Който прави пакости; вреден.
-
2. Немирен, непослушен.
Пакостливо дете.
пакостливост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | пакостлив | пакостлива | пакостливо | пакостливи |
| членувана | пакостливия | пакостливата | пакостливото | пакостливите |
| с пълен член | пакостливият | — | — | — |