Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина.
2. Беля.
Децата постоянно правят пакости.
пакость старобългарски па́кост
ст.-бълг. пакость ἀπόνοια, τυραννίς (Супр.). Праслав. *раkоstь първоначално „превратност“ (словен. pakost „превратност“), сродна със ст.-бълг. опакъ, пакы ὀπισθοφανῶς (Супр.)
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пакост | пакости |
| членувана | пакостта | пакостите |