па́кост

1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина.

2. Беля.

Децата постоянно правят пакости.

пакость старобългарски па́кост

ст.-бълг. пакость ἀπόνοια, τυραννίς (Супр.). Праслав. *раkоstь първоначално „превратност“ (словен. pakost „превратност“), сродна със ст.-бълг. опакъ, пакы ὀπισθοφανῶς (Супр.)

единствено число множествено число
нечленувана пакост пакости
членувана пакостта пакостите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне па-кост
  • форми пакостта́, мн. па́кости
Източници