па́дна

падѫ старобългарски па́дна

старобълг. падѫ, пасти. Сродни думи: староинд. patati, раdуаtē „пада“, авест. раiðуеiti „идва“, аvа-раsti „падение“, ст.в.нем. gefaʒ „паднах“, англос. fеtаn „падам“, старогръц. πήπτω „падам“, πέσος „труп“, лат. petō, -ere „стремя се“, pessum „на земята“, лит. pesti „уморявам се“ от ие. *ped-/*peto-.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице падна паднем
второ лице паднеш паднете
трето лице падне паднат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице паднах паднахме
второ лице падна паднахте
трето лице падна паднаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице паднех паднехме
второ лице паднеше паднехте
трето лице паднеше паднеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
падни паднете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана паднал паднала паднало паднали
членувана падналия падналата падналото падналите
с пълен член падналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана паднел паднела паднело паднели
членувана паднелия паднелата паднелото паднелите
с пълен член паднелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне пад-на
  • форми па́днеш, мин. св. па́днах, мин. прич. па́днал, св.
Източници