Източник
-
очева́дник -
(разговорно) Лош, проклет човек.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | очевадник | очевадници |
| членувана | очевадника | очевадниците |
| с пълен член | очевадникът | — |
| бройна форма | очевадника |
|---|---|
| звателна форма | очеваднико |