оце́т

Течност с кисел вкус, получена при вторична ферментация под действието на бактерии върху вино, бира, плодови сокове и други.

оцьтъ старобългарски оце́т

старобълг. оцьтъ ὄξος (Остром., Супр.), заета от лат. асētum, откъдето са гот. akeit, ср.-д.-нем. etik, нем. Essig „оцет“. Рум. oţet е от български.

единствено число множествено число
нечленувана оцет оцети
членувана оцета оцетите
с пълен член оцетът —
бройна форма оцета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне оцет
  • форми само ед.
Източници