1.

охра́ня

Нахранвам, наяждам продължително, за да напълнее.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице охраня охраним
второ лице охраниш охраните
трето лице охрани охранят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице охраних охранихме
второ лице охрани охранихте
трето лице охрани охраниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице охранех охранехме
второ лице охранеше охранехте
трето лице охранеше охранеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
охрани охранете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана охранил охранила охранило охранили
членувана охранилия охранилата охранилото охранилите
с пълен член охранилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана охранел охранела охранело охранели
членувана охранелия охранелата охранелото охранелите
с пълен член охранелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана охранен охранена охранено охранени
членувана охранения охранената охраненото охранените
с пълен член охраненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне ох-ра-ня
  • форми охра́ниш, мин. св. охра́них, мин. прич. охра́нил, св.
Източници
охраня се

1. Ставам напълнял, нашишкавявам; по-често за животни, отглеждани за месо.

Оо, добре си се охранил.

2. (преносно, неодобрително) Задоволявам се, забогатявам — сам, нечестно или на чужда сметка; нагушвам се.

Общинският съветник Х се е охранил и вече не го интересуват гражданите.
  • възвратен глагол

2.

охраня́

да запазя, да защитя

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице охраня охраним
второ лице охраниш охраните
трето лице охрани охранят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице охраних охранихме
второ лице охрани охранихте
трето лице охрани охраниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице охранех охранехме
второ лице охранеше охранехте
трето лице охранеше охранеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
охрани охранете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана охранил охранила охранило охранили
членувана охранилия охранилата охранилото охранилите
с пълен член охранилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана охранел охранела охранело охранели
членувана охранелия охранелата охранелото охранелите
с пълен член охранелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана охранен охранена охранено охранени
членувана охранения охранената охраненото охранените
с пълен член охраненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
Източници