охо́та

1. Желание, стремеж, влечение.

2. Желание за ядене; апетит.

Яде с охота.

охота старобългарски охо́та

старобълг. охота - производна на старобълг. хотѣти „искам“, първоначално „подскачам, посягам към нещо“, срв. рус. охота „лов“.

единствено число множествено число
нечленувана охота охоти
членувана охотата охотите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне охо-та
  • форми само ед.
Източници