отрабо́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отработя отработим
второ лице отработиш отработите
трето лице отработи отработят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отработих отработихме
второ лице отработи отработихте
трето лице отработи отработиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отработех отработехме
второ лице отработеше отработехте
трето лице отработеше отработеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отработи отработете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отработил отработила отработило отработили
членувана отработилия отработилата отработилото отработилите
с пълен член отработилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отработел отработела отработело отработели
членувана отработелия отработелата отработелото отработелите
с пълен член отработелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отработен отработена отработено отработени
членувана отработения отработената отработеното отработените
с пълен член отработеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне от-ра-бо-тя
  • форми отрабо́тиш, мин. св. отрабо́тих, мин. прич. отрабо́тил, св.
Източник