Източник
-
отпуска́р -
1. (разговорно) Човек, който се намира в отпуска.
-
2. Войник, който е в отпуска.
отпускарски
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | отпускар | отпускари |
| членувана | отпускаря | отпускарите |
| с пълен член | отпускарят | — |
| бройна форма | отпускаря |
|---|---|
| звателна форма | отпускарю |