отме́рвам

1. (какво) Чрез мерене отделям част от цяло.

Отмери ми два метра от копринения плат.

2. (какво) С мерене определям количество, размер; измервам.

3. (какво, преносно) Извършвам нещо равномерно, ритмично, сдържано.

Отмервам крачките си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отмервам отмерваме
второ лице отмерваш отмервате
трето лице отмерва отмерват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отмервах отмервахме
второ лице отмерва отмервахте
трето лице отмерва отмерваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отмервах отмервахме
второ лице отмерваше отмервахте
трето лице отмерваше отмерваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отмервай отмервайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отмервал отмервала отмервало отмервали
членувана отмервалия отмервалата отмервалото отмервалите
с пълен член отмервалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отмервал отмервала отмервало отмервали
членувана отмервалия отмервалата отмервалото отмервалите
с пълен член отмервалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отмерван отмервана отмервано отмервани
членувана отмервания отмерваната отмерваното отмерваните
с пълен член отмерваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отмерващ отмерваща отмерващо отмерващи
членувана отмерващия отмерващата отмерващото отмерващите
с пълен член отмерващият — — —
Деепричастие
отмервайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-мер-вам
  • форми отме́рваш, несв. и отме́ря, св.
Източник