отли́чник

1. Учещ, който има отличен успех.

2. Първенец.

единствено число множествено число
нечленувана отличник отличници
членувана отличника отличниците
с пълен член отличникът —
бройна форма отличника
звателна форма отличнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне от-лич-ник
  • форми мн. отли́чници
Източник