отка́жа

1. Да изоставям, да се отказвам от нещо.

2. Да отричам нещо.

3. Да спирам да правя нещо.

Виж:

От представка „от-“ + „кажа“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице откажа откажем
второ лице откажеш откажете
трето лице откаже откажат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отказах отказахме
второ лице отказа отказахте
трето лице отказа отказаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице откажех откажехме
второ лице откажеше откажехте
трето лице откажеше откажеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
откажи откажете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отказал отказала отказало отказали
членувана отказалия отказалата отказалото отказалите
с пълен член отказалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана откажел откажела откажело откажели
членувана откажелия откажелата откажелото откажелите
с пълен член откажелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отказан отказана отказано отказани
членувана отказания отказаната отказаното отказаните
с пълен член отказаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне от-ка-жа
  • форми отка́жеш, мин. св. отка́зах, мин. прич. отка́зал, св.
Източници