отзе́мам

(от какво) Вземам част от нещо; отделям, като намалявам количеството.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отземам отземаме
второ лице отземаш отземате
трето лице отзема отземат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отземах отземахме
второ лице отзема отземахте
трето лице отзема отземаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отземах отземахме
второ лице отземаше отземахте
трето лице отземаше отземаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отземай отземайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отземал отземала отземало отземали
членувана отземалия отземалата отземалото отземалите
с пълен член отземалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отземал отземала отземало отземали
членувана отземалия отземалата отземалото отземалите
с пълен член отземалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отземан отземана отземано отземани
членувана отземания отземаната отземаното отземаните
с пълен член отземаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отземащ отземаща отземащо отземащи
членувана отземащия отземащата отземащото отземащите
с пълен член отземащият — — —
Деепричастие
отземайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-зе-мам
  • форми отзе́маш, несв. и отзе́ма, св.
Източник
отземам си

Получавам достатъчно, задоволявам потребностите си; преставам да настоявам, губя претенцията си.

  • възвратен глагол
  • форми отзема си