отвъ́ржа

отврѣшти старобългарски отвъ́ржа

Старобълг. отврѣшти, отвръзѫ. Виж вържа.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отвържа отвържем
второ лице отвържеш отвържете
трето лице отвърже отвържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отвързах отвързахме
второ лице отвърза отвързахте
трето лице отвърза отвързаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отвържех отвържехме
второ лице отвържеше отвържехте
трето лице отвържеше отвържеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отвържи отвържете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвързал отвързала отвързало отвързали
членувана отвързалия отвързалата отвързалото отвързалите
с пълен член отвързалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвържел отвържела отвържело отвържели
членувана отвържелия отвържелата отвържелото отвържелите
с пълен член отвържелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвързан отвързана отвързано отвързани
членувана отвързания отвързаната отвързаното отвързаните
с пълен член отвързаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне от-вър-жа
Източници