отвратя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отвратя отвратим
второ лице отвратиш отвратите
трето лице отврати отвратят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отвратих отвратихме
второ лице отврати отвратихте
трето лице отврати отвратиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отвратях отвратяхме
второ лице отвратеше отвратяхте
трето лице отвратеше отвратяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отврати отвратете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвратил отвратила отвратило отвратили
членувана отвратилия отвратилата отвратилото отвратилите
с пълен член отвратилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвратял отвратяла отвратяло отвратели
членувана отвратялия отвратялата отвратялото отврателите
с пълен член отвратялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвратен отвратена отвратено отвратени
членувана отвратения отвратената отвратеното отвратените
с пълен член отвратеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне от-в-ра-тя
  • форми отврати́ш, мин. св. отврати́х, мин. прич. отврати́л, св.
Източник